Тайният ни разузнавач

Сънят е също нашият таен и най-ценен разузнавач. Той е образът на пълната ни самота. В съня ние общуваме със себе си без никаква възможност за хитруване. Нищо друго не съществува извън нас. И повечето лица, които ни се присънват, често са просто други аспекти на личността ни. Ясно е при това положение колко е важно да декодираме радиограмите на нашия разузнавач, за да ги разберем и да извлечем полза от тях.

Равносметка на афективния живот

Има сънища, които ни разкриват колко сме недоволни – понякога несъзнателно – от живота си. В други прозира нашата враждебност, дори омразата ни към себе си. Но сънят изпълнява функцията и на компенсаторен механизъм. Той противодейства на носталгията, на съжаленията, на безсилието. Нощите изобилстват от сънища, в които човек лети във въздуха с поразителна лекота или се проявява като непобедим воин, или пък, ако през деня робува на своите принципи и на мнимата си добродетел, се превръща в „плейбой”, заобиколен от красиви жени и не по-малко прекрасни автомобили! Колко ли хора са обект на безкрайна любов насън! Понякога обаче картината рязко се изменя. Тогава човек бива разоряван, осмиван, обругаван, унижаван, изоставян; проваля се във всяко начинание, свършва в затвора, изпуска всички влакове на света, разпилява багажа си по огромни, отчайващо пусти перони… Ето така сънищата показват, че повечето хора изобщо не са това, за което се мислят…

Нощен дневник

Човек доста рядко си спомня изцяло съня си . Но често се събужда поразен от една или друга негова част. Истината е, че всеки от нас, дори и да не си дава сметка за това, сънува не по-малко от час или два на нощ! Ако си дадем труд да изчислим, ще видим, че сборът от сънищата ни би изпълнил един дебел том. Нека само си представим какво огромно количество умствен материал никога не докосва съзнанието ни и какви неподозирани възможности на мозъка остават неизползваеми през дневния ни живот.

Дако, Пиер. Тълкуване на сънища

Материалът За какво служат сънищата? е публикуван за пръв път на Психотерапия с Десислава Бурова.

Стадий 1 – Човек е леко тревожен. Например при започване на работа на по-висока длъжност се мобилизираме, защото сме изправени пред ново предизвикателство, с което трябва да се справим. Мотивацията тук е висока и нивото на енергия е адекватно за справяне със стреса. Обикновено е налице период на „меден месец“, в който стресът повишава производителността и усещането за добре свършена работа у човека.

Стадий 2 – Ако нивото на стрес продължи да се покачва, човек започва да изпитва ефектите от стреса в ежедневието си. Може да има оплаквания от „претрупване с работа“ или „невъзможност за поемане на глътка възду“. Тук стресът се превръща в дистрес, който се преживявава с усещане за свръхнатоварване.

Стадий 3 – ако не се вземат  мерки на време за преодоляване на стреса човек навлиза в третия стадий, в който най-честото оплакване е „колкото повече работя, толкова повече не се справям“. В този стадий често се наблюдават симптоми, свързани с хроничния стрес, като: избухливост, напрежение, главоболие и др.

Стадий 4 – крайният стадий води до чувство за „прегаряне“, което се характеризира с емоционално изтощение и усещане за ниски постижения. Този стадий може да се разпознае, ако човек бъде помолен да сравни как се чувства в петък след края на работния ден и в понеделник преди започване на работа. Ако изтощението продължи до понеделник и двата почивни дни не са били достатъчни за възстановяване, то става дума за „прегаряне“.

Материалът Стадии на стреса е публикуван за пръв път на Психотерапия с Десислава Бурова.