Голман, Д. Емоционална интелигентност

Материалът Човекът без чувства е публикуван за пръв път на Психотерапия с Десислава Бурова.

Безусловна любов означава да обичаме тийнейджъра въпреки всичко: Независимо как изглежда, независимо какви са неговите предимства, наклонности, недостатъци и независимо как постъпва. Това не означава винаги да одобрявате поведението му. Безусловната любов ви помага да обичате вашия тийнейджър, дори когато ненавиждате държанието му. Безусловната любов е идеал. Не е възможно да обичате един тийнейджър (или който и да е друг) във всеки миг от денонощието. Но колкото повече се приближавате до целта, толкова по-удовлетворен и уверен ще се чувствате и толкова по-жизнерадостен и доволен ще бъде вашият тийнейджър.

• Тийнейджърите са деца.
• Обикновено тийнейджърите постъпват като тийнейджъри.
• В повечето случаи поведението им е неприятно.
• Ако харесвате тийнейджърите само когато ви слушат (условна любов) и изразявате любовта си само в тези моменти, те няма да чувстват, че искрено ги обичате. Напротив, това ще ги направи несигурни, ще навреди на представата им за себе си и всъщност ще им попречи да развият по-зряло поведение. Затова родителите са изключително отговорни за поведенческото развитие на своя тийнейджър.
• Ако обичате тийнейджъра безусловно, той ще се чувства добре и ще расте спокойно.
• Ако обичате тийнейджъра само когато изпълнява изискванията и очакванията ви, той ще се чувства непълноценен. Ще изгуби желание да се старае, тъй като усилията му винаги ще се оказват недостатъчни.

ОБИЧАТЕ ЛИ МЕ?

Знаете ли кой е най-важният въпрос в ума на вашия тийнейджър? Без дори да съзнава, той постоянно пита: “Обичате ли ме?” Той/ тя прави това предимно чрез своето поведение, а не с думи. “Обичате ли ме?” — отговорът, който вие давате на този въпрос с поведението си, е изключително важен. Ако той е “не”, вашият тийнейджър няма да бъде пълноценен в своите мисли и действия. Би трябвало да отговорите положително, но малцина родители го правят. Не искам да кажа, че много от нас не обичат своите тийнейджъри. Проблемът е в това, че повечето родители не знаят как да отговорят с “да”. Те не умеят да изразяват любовта си към своите тийнейджъри. Ако обичате безусловно вашия тийнейджър, той ще разбере, че отговорът е “да”. Ако го обичате условно, той ще бъде напрегнат и неспокоен. Отговорът ви на неизреченото: “Обичате ли ме?” ще определи отношението на вашия тийнейджър към живота. Не забравяйте това! Една от основните причини повечето от нас да не знаят как да изразяват любовта си към тийнейджърите е, че те – както и по-малките ни деца – се ориентират по поведението ни, докато ние, възрастните, предпочитаме да общуваме най-вече словесно. Един мъж, който е на дълго пътуване извън дома, ще зарадва много жена си, ако й се обади по телефона и каже: “Скъпа, обичам те.” Това ще я накара да се почувства на седмото небе. Ако обаче той потърси по телефона 14-годишния си син и му каже: “Искам да ти кажа, че те обичам”, тийнейджърът ще повдигне вежди и ще запита: “Да, тате, а защо се обаждаш?” Виждате ли разликата? Тийнейджърите се ориентират по поведението, докато възрастните общуват словесно.

Кембъл. Р. Тийнейджърът – как да го обичаме истински

Материалът Здравата връзка с вашия тийнейджър е публикуван за пръв път на Психотерапия с Десислава Бурова.

Тайният ни разузнавач

Сънят е също нашият таен и най-ценен разузнавач. Той е образът на пълната ни самота. В съня ние общуваме със себе си без никаква възможност за хитруване. Нищо друго не съществува извън нас. И повечето лица, които ни се присънват, често са просто други аспекти на личността ни. Ясно е при това положение колко е важно да декодираме радиограмите на нашия разузнавач, за да ги разберем и да извлечем полза от тях.

Равносметка на афективния живот

Има сънища, които ни разкриват колко сме недоволни – понякога несъзнателно – от живота си. В други прозира нашата враждебност, дори омразата ни към себе си. Но сънят изпълнява функцията и на компенсаторен механизъм. Той противодейства на носталгията, на съжаленията, на безсилието. Нощите изобилстват от сънища, в които човек лети във въздуха с поразителна лекота или се проявява като непобедим воин, или пък, ако през деня робува на своите принципи и на мнимата си добродетел, се превръща в „плейбой”, заобиколен от красиви жени и не по-малко прекрасни автомобили! Колко ли хора са обект на безкрайна любов насън! Понякога обаче картината рязко се изменя. Тогава човек бива разоряван, осмиван, обругаван, унижаван, изоставян; проваля се във всяко начинание, свършва в затвора, изпуска всички влакове на света, разпилява багажа си по огромни, отчайващо пусти перони… Ето така сънищата показват, че повечето хора изобщо не са това, за което се мислят…

Нощен дневник

Човек доста рядко си спомня изцяло съня си . Но често се събужда поразен от една или друга негова част. Истината е, че всеки от нас, дори и да не си дава сметка за това, сънува не по-малко от час или два на нощ! Ако си дадем труд да изчислим, ще видим, че сборът от сънищата ни би изпълнил един дебел том. Нека само си представим какво огромно количество умствен материал никога не докосва съзнанието ни и какви неподозирани възможности на мозъка остават неизползваеми през дневния ни живот.

Дако, Пиер. Тълкуване на сънища

Материалът За какво служат сънищата? е публикуван за пръв път на Психотерапия с Десислава Бурова.

Стадий 1 – Човек е леко тревожен. Например при започване на работа на по-висока длъжност се мобилизираме, защото сме изправени пред ново предизвикателство, с което трябва да се справим. Мотивацията тук е висока и нивото на енергия е адекватно за справяне със стреса. Обикновено е налице период на „меден месец“, в който стресът повишава производителността и усещането за добре свършена работа у човека.

Стадий 2 – Ако нивото на стрес продължи да се покачва, човек започва да изпитва ефектите от стреса в ежедневието си. Може да има оплаквания от „претрупване с работа“ или „невъзможност за поемане на глътка възду“. Тук стресът се превръща в дистрес, който се преживявава с усещане за свръхнатоварване.

Стадий 3 – ако не се вземат  мерки на време за преодоляване на стреса човек навлиза в третия стадий, в който най-честото оплакване е „колкото повече работя, толкова повече не се справям“. В този стадий често се наблюдават симптоми, свързани с хроничния стрес, като: избухливост, напрежение, главоболие и др.

Стадий 4 – крайният стадий води до чувство за „прегаряне“, което се характеризира с емоционално изтощение и усещане за ниски постижения. Този стадий може да се разпознае, ако човек бъде помолен да сравни как се чувства в петък след края на работния ден и в понеделник преди започване на работа. Ако изтощението продължи до понеделник и двата почивни дни не са били достатъчни за възстановяване, то става дума за „прегаряне“.

Материалът Стадии на стреса е публикуван за пръв път на Психотерапия с Десислава Бурова.

Психичното здраве може да се разгледа по различни начини, но простичко казано, за да сме психически здрави, значи се чувстваме добре и функционираме добре. Друга дефиниция е да бъдем в състояние на благополучие, в което човек осъзнава своите чувства, може да се справя със стресовите ситуации в ежедневието си, работи продуктивно и може да допринесе за своето общество. Важно е да знаем, че цялостното здраве включва както ума, така и тялото. Физическото и психичното благополучие са тясно свързани. Когато говорим за психично здраве, имаме предвид повече от „просто“ щастие. Да се чувстваме щастливи, е част от психичното здраве, но е само част от цялото. Има по-дълбоко разбиране за психичното здраве, което е свързано с воденето на пълноценен начин на живот, хармонично развивайки се и проявявайки потенциала си.  Психично здравият човек има чувство на наслада, активен  и ангажиран е към света, има самочувствие и самоувереност, усеща, че е способен върши нещата, които иска, умее да изразява и управлява чувствата и емоции, способен е да учи, създава пълноценни взаимоотношения, даряващи с радост.

Психичното здраве не означава, че никога не изпитвате негативни чувства или не попадате в трудни ситуации. Но означава, че се чувствате способни, и знаете, че притежавате уменията да се справите с тях.

Материалът Какво е психично здраве? е публикуван за пръв път на Психотерапия с Десислава Бурова.

Логотерапията предлагa образование на отговорност. Тя вярва, че хората имат резерв от ресурси вътре в себе си, а учителят терапевт трябва да помогне на клиентите да се възползват от тях, за да намерят смисъл. Всеки човек трябва да намери смисъла си хоризонтално в отговор на специфичните нужди на живота. Логотерапията обръща внимание на специфичните човешки качества, които не могат да бъдат измерени, анализирани или повторени в лабораторни експерименти: ресурсите на човешкия дух – свобода на избор, отговорност, ориентация към задачи и цели, творчество, въображение, идеализъм, прозрение, вяра, любов, съвестта отвъд надпреварата, чувство за хумор, себетрансцендентност и най-голямата част от тези качества – волята за смисъл. (Frankl.V., 1946).

Логотерапията предлага да осъзнаем волята си за смисъл, което ни позволява да действаме отвъд инстинктите, константизма и авторитаризма, да имаме свободата на собствения избор.

Материалът Какво е Логотерапия? е публикуван за пръв път на Психотерапия с Десислава Бурова.