Човекът без чувства

Десислава Бурова — Mon, 17 Oct 2022 16:30:06 +0000

Гари вбесявал годеницата си Елън, защото макар че бил интелигентен, задълбочен и успешен хирург, емоционалният му живот бил доста безцветен, а самият той изобщо не реагирал на каквато и да е проява на емоции. Можел да говори блестящо за наука и изкуство, но когато станело дума за чувства – дори и за чувствата му към Елън – Гари изведнъж млъквал. Колкото и да се опитвала годеницата му да събуди някаква страст. Гари си оставал безчувствен и студен. „Обикновено не изразявам чувствата си“ – казал той на терапевта, с който се консултирал по настояване на Елън. Когато станало дума за емоционалния му живот, той добавил: „Не знам за какво да говоря; не изпитвам силни чувства – нито положителни, нито отрицателни“. Не само Елън се ядосвала на дистанцираността на Гари; както доверил на терапевта си, той не бил в състояние да говори открито за чувствата си пред когото и да е. Причината за това била, че май изобщо не знаел какво чувства. Доколкото можел да прецени, той не чувствал нито гняв, нито тъга или радост (Случаят на Гари е описан в Hillel I. Swiller, “Alexithymia: Treatment Utilizing Combined Individual and Group Psychotherapy”, International Journal for Group Psychotherapy 38, 1, 1988, pp. 47-61.) Както отбелязва терапевтът на Гари, тази безчувственост прави Гари и другите като него изключително безцветни: „Те отегчават всички. Ето защо жените им ги пращат на терапия”. Емоционалната сивота на Гари е пример за така наречената алекситимия – от гръцките думи а- (частица за отрицание), лексис „дума“ и тимос – „дух“ или „емоция“. Такива хора нямат думи за своите чувства. Те като че ли изобщо нямат чувства, но вероятно това се дължи по-скоро на неспособността им да изразяват емоциите си, отколкото на отсъствието на емоции като такива. Питър Сифнеос, психиатърът от Харвард, който през 1972 г. създава термина „алекситимия“ (липса на думи да изразиш чувствата си). Клиничните белези на алекситимията включват затруднения при описването на чувства, независимо дали собствени или чужди, и силно ограничен емоционален. Нещо повече – алекситимиците трудно правят разлика между емоциите, както и между емоция и телесно чувство, затова и често се оплакват от свиване в стомаха, сърцебиене, потене, замаяност – но изобщо не осъзнават, че всъщност изпитват тревога. Алекситимиците например плачат рядко, но ако все пак се случи, сълзите им текат като водопад. Те обаче ще се объркат, ако ги попитат за какво плачат. В това е и същината на проблема. Не че алекситимиците нямат никакви чувства – те просто не са в състояние да разберат какви точно са чувствата им, да не говорим за словесното им изразяване. Те са лишени от основното умение на емоционалната интелигентност – самоосъзнатостта, знанието какво точно изпитваме, докато емоциите още ни владеят. Алекситимиците са аргумент срещу представата, че чувствата ни личат от само себе си: те нямат и най-малка представа за тях. Когато нещо – или някой, какъвто по- често е случаят – събуди у тях някакво чувство, преживяването е озадачаващо и тревожно, нещо, което се стараят да избягват на всяка цена. Когато чувствата достигнат до тях – ако това изобщо стане, – те са просто объркващи, неприятни усещания. Основното объркване по отношение на чувствата често ги кара да се оплакват от неясни здравословни проблеми, докато всъщност изпитват емоционален дистрес – явление, известно в психиатрията като соматизиране, или замяна на емоционалната болка с физическа. (Това явление не бива да се бърка с психо- соматичните заболявания, при които емоционалните проблеми причиняват съвсем реални физически увреждания.) Всъщност основният психиатричен интерес към алекситимиците е с цел те да бъдат отсети от онези, които идват при лекаря, за да търсят помощ за реални заболявания, тъй като са склонни дълго (и безплодно) да се опитват да се доберат до медицинска диагноза и лечение за проблем, който всъщност е емоционален.

Голман, Д. Емоционална интелигентност

Материалът Човекът без чувства е публикуван за пръв път на Психотерапия с Десислава Бурова.

чувства Архиви - Психотерапия с Десислава Бурова

Човекът без чувства